Времето

Абсурдът на времето, в което живеем, го превръща в още по-невидим елемент от нашето съществуване. Къде е то, кога е то, какво е то, има ли го изобщо? В приказките му слагат риза и панталон, мустаци и бретон. Това ли е времето? То може да е всичко – навсякъде и никъде. То е нещо, което не е конкретно, но тази неконкретност е много точна.

Във „ВРЕМЕТО“ всичко започва с един дъх. Момент на спиране, в който поемаш въздух и се настройваш към нещо, което не бърза. Спектакълът не те въвлича рязко, а те кани – да забавиш, да се заслушаш, да усетиш как времето се разтваря. И когато пътят свърши, идва…